Дни преди началото на предизборната кампания за местните избори сините политически трупове в Добрич отново изпълзяха от дупките. И тъй като нямат какво ново да кажат запяха старата песен на нов глас. В разпространена до медиите декларация местната структура на СДС отново призова за преименуване паметника на Съветската армия и улиците Максим Горки, Георги Кирков, Катюша, Митко Палаузов. Предприемането на подобни действия според сините активисти било въпрос на достойнство и демократично приличие. Ние, от Възраждане – Добрич бихме искали да осведомим неколцината седесари, че демократичното приличие изисква при подписване на споразумение за сътрудничество между две партиите и даване на пресконференция, журналистите трябва да бъдат поканени в залата, а не да бъдат осведомени за това чрез запис във Фейсбук, както направиха ГЕРБ и СДС преди дни.

      Относно загрижеността за паметниците в Добрич, Възраждане за пореден път призовава политическите сили и местната власт да насочат усилията си към почистването на паметника на Хан Аспарух, а не към ваденето на скелети от гардероба. През изминалите години възрожденци организираха многократни акции по почистването на монумента от вандалските надписи и възстановяването на блясъка му. В случаите когато обаче ние бяхме там, „въоръжени“ с почистващи препарати, останалите политически активисти в Добрич си стояха у дома и не проявиха интерес към тази благородна кауза. У нас буди недоумение и факта, че точно СДС, които във времето след 1989 г. управляваха държавата и разполагаха с целия властови ресурс не преименуваха паметниците и улиците тогава, а се заиграват с тази тема сега, когато са останали един файтон хора, събрани не от убеждения и идеология, а от личен интерес. А относно запазването на достойнството, за което СДС призовава, би било редно да се даде отговор на въпроса, защо сините антикомунисти подписаха за пореден път споразумение за сътрудничество с ГЕРБ, при положение, че огромна част от ръководството и членовете на ГЕРБ са членували в БКП. Дори лидерът на партията Бойко Борисов сам се хвали, че е напуснал системата на МВР, защото е трябвало да се деполитизира и да захвърли партийната си книжка..

    С наближаването на изборите за кметове и общински съветници на 27 октомври, все повече изпаднали от властта лица и политически партии ще вадят от гардероба скелета на комунизма и ще плашат с него избирателите. В същото време точно те са били едни от най-големите поддръжници на управляващата до 1989 г. БКП. Възползвали са се от облагите на тогавашната власт и са сътрудничили на Държавна сигурност, като най-добрият пример за това е настоящия отявлен антикомунист Иво Инджев, известен още и като сътрудник на ДС с псевдоним Ивайло. Възраждане-Добрич призовава политическите партии да насочат усилията си към сериозните за обществото проблеми, а не да продължават да дъвчат старата дъвка за комунизма. Добрич и България имат много по-съществени проблеми, на първо място сред които е демографската катастрофа, в която се намират града и страната ни. Очакваме от всички участници в местните избори да дадат ясен отговор на въпроса какви управленски решения ще предприемат за справяне с проблема и какво са направили през годините за преодоляването му. Защото докато старите седесари и останалите десни люспи призовават за рушене на паметници и преименуване на улици, Възраждане дари средства за провеждане на ин витро процедури в резултат на което през изминалите две години бяха родени над 30 българчета. И докато след евроизборите през месец май в СДС се радваха, че изпращат Александър Йорданов в Брюксел, ние от Възраждане бяхме щастливи, че с дарени от нас средства за ин витро, в дома на едно българско семейство от Якоруда се родиха близнаци.

Фадрома изрина детска площадка, за да платим отново за изграждането й!

Всичката Мара втасала и на хорото се хванала. Така най-добре може да се опише един от последните ремонти предприет от Община Добрич. След като багерите и фадромите преминаха по доста от улиците на града, сега дойде ред на детската площадка в пространството между Младежкия дом и хотел „България“, до „Мир“-овете. 
От игрушките и катерушките вече няма спомен. Масивните шестоъгълни плочи и другите орнаменти от настилката в района на детската площадка бяха изринати от греблото на фадромата преди дни и натоварени на камиони. Теренът е изравнен и подготвен за строителни дейности. 
Дали обаче това бе най-спешния и неотложен ремонт, който местната власт трябваше да предприеме? Едва ли. 
Все още в Добрич има редица междублокови пространства и райони, в които детските площадки липсват или ако ги има, са в незадоволително състояние. Вместо обаче да насочи усилията и средствата си към тях община Добрич реши да разруши една детска площадка в идеално състояние и да изгради на нейно място ново. 
Тук се появява въпроса, защо бе необходимо да се разруши до основи това място за игри, а не да се ремонтира. Още повече, че и игрушките, и настилката в района бяха в добро състояние и имаха нужда само от освежаване. Защо бе нужно наетите частни фирми да изринат всичко и да получат заплащане за това от местната хазна, вместо ремонтите да бъдат извършени от общинското предприятие „Комуналстрой“. 
Познавайки практиката в Добрич и България от изминалите 30-ина години, новата площадка и съпътстващата инфраструктура ще бъдат изградени набързо, като случайно или не това се прави точно преди изборите за кмет и общински съветници. Качеството е под въпрос и само след няколко години ще трябва да се ремонтира изцяло или отново да се разруши и изгради. 
Местната власт в Добрич трябва да даде отговор и на въпроса, какво се случва със старите, но запазени и годни за употреба плочи от настилката в района на детската площадка, а и от останалите строителни обекти в града. Плочите и бордюрите бяха в доста добро състояние и могат да се използват за други обекти. Практиката през годините обаче е показала, че това не се случва. В най-добрия случай тези годни за употреба строителни материали се складират някъде, след което биват изписвани като брак и извозвани нанякъде…

  Преди пет години на днешния ден в Добрич бе обявено бедствено положение. Причината – продължилия цяла вечер дъжд, който отводнителната система на града не успя да поеме и изведе. Пострадаха стотици домакинства и хиляди наши съграждани. Придошлите води отнеха живота на 62-годишния Сюлейман Ифраим. Седмици и месеци след трагедията наши съграждани нощуваха в кризисния център, при роднини и в автомобилите си. Пет години по-късно, някои от тях изградиха отново домовете си, а други напуснаха страната.

  Благодарността и признателността към пожарникарите и военните, които помагаха на пострадалите ще са вечни! Има ли обаче благодарност към общинските и държавни власти и най-вече – научиха ли те уроците от сполетялото ни преди пет години бедствие? Кратка разходка около дерето на река Добричка показва, че има още доста да се учи. То отново не е почистено така, както изискват мерките за безопасност, за да може да изведе безпрепятствено водите при евентуален нов порой. Със сигурност живеещите в пострадалите преди години райони изпадат в ужас при всеки по-силен дъжд, защото знаят, че ако бедствието се повтори, държавата няма да реагира адекватно, а отпусканите след това средства за възстановяване на щетите ще бъдат с пъти по-малко от необходимите.

  Наводненията в други градове през тази година показаха ясно, че общинските и държавни власти в страната не са научили уроците от преди пет годни, когато освен Добрич, пострада и Варна. Само преди няколко седмици видяхме, че при първия малко по-силен дъжд, ремонтиран за умопомрачителна сума булевард във Варна остана под вода. Същото се случи и в Пловдив. И когато бедствието нанесе щети, първите мъже в държавата се оправдават с метеорологичните условия и сърдито размахват пръст към пострадалите, като ги обвиняват заради това, че не са си направили застраховки. Да, застраховането е желателно и препоръчително, но много по-важно от него е да поддържаме в добро състояние отводнителната инфраструктура, а когато строим нови обекти, те да бъдат изградени така, че да отговарят на изискванията. Дали обаче това ще се случи докато държавата се управлява от хора, за които корупцията е обичайна практика е доста съмнително