Преди пет години на днешния ден в Добрич бе обявено бедствено положение. Причината – продължилия цяла вечер дъжд, който отводнителната система на града не успя да поеме и изведе. Пострадаха стотици домакинства и хиляди наши съграждани. Придошлите води отнеха живота на 62-годишния Сюлейман Ифраим. Седмици и месеци след трагедията наши съграждани нощуваха в кризисния център, при роднини и в автомобилите си. Пет години по-късно, някои от тях изградиха отново домовете си, а други напуснаха страната.

  Благодарността и признателността към пожарникарите и военните, които помагаха на пострадалите ще са вечни! Има ли обаче благодарност към общинските и държавни власти и най-вече – научиха ли те уроците от сполетялото ни преди пет години бедствие? Кратка разходка около дерето на река Добричка показва, че има още доста да се учи. То отново не е почистено така, както изискват мерките за безопасност, за да може да изведе безпрепятствено водите при евентуален нов порой. Със сигурност живеещите в пострадалите преди години райони изпадат в ужас при всеки по-силен дъжд, защото знаят, че ако бедствието се повтори, държавата няма да реагира адекватно, а отпусканите след това средства за възстановяване на щетите ще бъдат с пъти по-малко от необходимите.

  Наводненията в други градове през тази година показаха ясно, че общинските и държавни власти в страната не са научили уроците от преди пет годни, когато освен Добрич, пострада и Варна. Само преди няколко седмици видяхме, че при първия малко по-силен дъжд, ремонтиран за умопомрачителна сума булевард във Варна остана под вода. Същото се случи и в Пловдив. И когато бедствието нанесе щети, първите мъже в държавата се оправдават с метеорологичните условия и сърдито размахват пръст към пострадалите, като ги обвиняват заради това, че не са си направили застраховки. Да, застраховането е желателно и препоръчително, но много по-важно от него е да поддържаме в добро състояние отводнителната инфраструктура, а когато строим нови обекти, те да бъдат изградени така, че да отговарят на изискванията. Дали обаче това ще се случи докато държавата се управлява от хора, за които корупцията е обичайна практика е доста съмнително

   През изборния ден Възраждане-Добрич подаде два сигнала в РИК. Първият бе регистриран в СИК № 9 в СУ "П.Р.Славейков". Там около 10, 15 ч. членовете на комисията разрешиха да гласува лице с постоянна адресна регистрация в град Силистра, без да притежава необходимите документи, позволяващи му да упражни правото си на глас в посочената секционна избирателна комисия. Вторият сигнал бе относно нередност в СИК № 60 в ОУ „Хан Аспарух“. В посочената секция гласуват живущите в блок № 35 в квартал „Добротица“. Жилищният блок се състои от 3 /три/ входа – А, Б и В. В посочения списък на гласуващите в СИК №60, надлежно поставен пред избирателната секция обаче бе упоменато, че право на глас имат и живеещите в блок № 35 във входове Г, Д, Е, Ж и З, а такива входове няма. В получения от РИК отговор по втория сигнал ни бе посочено, че е извършена проверка, при която е установено съответното нарушение и РИК – Добрич е подала сигнал до общинската администрация на община Добрич за по-стриктно спазване по отразяване на данните в избирателните списъци при провеждане на бъдещи избори. От Възраждане-Добрич призоваваме за организиране на по-сериозно обучение на членовете на секционните комисии за предстоящите местни избори и коректно отразяване на данните в избирателните списъци.

В поне 30 % от предадените от секционните избирателни комисии в Добричка област протоколи след приключване на изборния ден на 26 май има една или повече грешки. Това бе установено от членовете на ПП Възраждане-Добрич при преглеждане на качените в сайта на ЦИК изборни книжа от региона. Направената справка и наблюденията ни от деня на изборите показват, че огромна част от членовете на СИК не са запознати с нормативните изисквания за провеждане на изборния процес и това е основната причина за допусканите грешки. Първоначалното вписване на данни и последващото задраскване и поправяне на резултатите, показва ясно, че не малка част от членовете на СИК не са преминали необходимото обучение или ако са, то явно са решили да действат по своя преценка, а не по законовите разпоредби. Сред протоколите с най-много грешки и нанесени поправки е този от СИК № 111в град Добрич.

Наблюденията ни ясно показват, че общото настроение сред членовете на секционните комисии е насочено към възможно най-бързо приключване при броене на бюлетините и попълване на резултатите в протоколите, а не към спазване на указанията. В редките случаи, в които застъпници на политически партии, коалиции и независими кандидати настояваха за стриктно спазване указанията на ЦИК, получаваха упреци и нападки от членовете на СИК. 

   Храни куче да те лае. Така, ние от Възраждане, можем да опишем най-точно и кратко журналиста и блогър Иво Инджев, който вечерта на 7 март представи в Регионална библиотека „Дора Габе” книгата си „Измамата Сан Стефано. Руско-турската поробителна война”. Човекът, който е завършил образованието си в СССР и е сътрудничил на Държавна сигурност, след 10 ноември 1989 г. обърна палачинката и стана едно от най-верните кучета на новите господари. В Добрич Инджев за пореден път даде обичайните си квалификации към онези българи, пазещи историята и родовата памет. За него всички, които изпитват почит и признателност към загиналите за Освобождението на България от турско робство са русофили и платени с рубли провокатори. Пред медиите дори се оплака, че търпи нападения по русофилска линия. Тук ще го поправим – търпи нападения по българолюбива линия. Инджев и другите псета от глутницата трябва да знаят, че с появите и изявленията си действително настройват българите срещу себе си. Защото едно е да представяш факти и да търсиш истината, а съвсем друго да лаеш бясно с пяна на устата срещу всеки, който свежда глава на 3 март. Още по смущаващо е, че точно той, който до 1989 г. е служил на тогавашния режим, след това се завъртя на 180 градуса и започна да служи на новите, идващи от запад властници. Инджев не посмя да признае съпричастността си към Държавна сигурност още в началото на т.нар. демокрация и дори прие поста главен редактор на вестник „Демокрация” в периода 1994-1995 г. Този човек, който е гледал в очите членовете и привържениците на Съюза на демократичните сили, но не е имал куража да ги запознае със своето минало и обвързаността си със службите на Народна Република Българи, днес има наглостта да нарича платени с рубли провокатори, онези българи, които учат децата си на родолюбие. Авторът на антибългарската книга трябва да си даде ясна сметка, че провокация е написаната от него книга, а не присъствието на истински българи, борещи се да съхранят истината за Освобождението на нашия народ от 5-вековно робство. Във всички членове на Възраждане, буди недоумение и споделената от Инджев информация пред медиите, че в Сърбия има официална статистика, колко русофилски организации са на хранилката на Кремъл, но не и заинтересоваността му относно организациите в България, които са на хранилка към посолството на САЩ. Ние обаче не търсим обективност от човек, който е завършил образованието си в Москва и е сътрудничил на ДС, а след това целуна ръката на презокеанския господар и започна да громи онези, на които е служил вярно години наред. Възраждане винаги ще се изправя без страх срещу онези, които поругават паметта на загиналите за Освобождението на България от турско робство. Категорични сме в позицията си, че ще продължим да бдим за запазване на историческата истина и няма да отстъпим пред шепата родоотстъпници, според които е неприемливо детето ти да поднесе цвете на паметниците на 3 март и да сведе глава в знак на почит към загиналите за свободата на България.