Повече от 100 години не е положен нито един километър железен път в Добруджа. Това е много голям проблем, защото съществуващите железопътни линии са стари, амортизирани и не отговаря на съвременните изисквания за скорост и безопасност. За да имаме съвременен железопътен транспорт и икономическо развитие на цяла североизточна България е нужно да изработим изцяло нова ЖП стратегия. Железопътна линия която да свързва гр.Силистра, гр.Добрич и гр.Варна, по която влаковете да могат да се движат със скорост до 160 км в час за пътническите влакове и 120 км в час за товарните влакове. Ако погледнем ЖП картата на България ясно ще видим, че Североизточна България е изолирана и недостатъчно добре свързана с основните ЖП линии на страната. Това силно възпрепятства движението на пътници и товари, допълнително натоварва и без това не добрата автомобилна инфраструктура, а зимно време доста често се случва автомобилните пътища да бъдат затворени заради снегонавявания.
Повече от 130 години БДЖ е гръбнакът на Българската икономика още в зората на освобождението на България от турско робство, апостолите на свободата са осъзнавали важността на железниците за бъдещите поколения. Ако има нещо което е обединявало всички управлявали България от освобождението до днес, то това несъмнено е развитието на железопътната инфраструктура на България. Всички правителства досега са се стремили железните пътища и инфраструктура да бъде собственост на държавата и това е факт, който за нас съвременните българи е даденост.
За да разберем нуждата от нови ЖП линии в североизточна България е необходимо първо да разгледаме съществуващите такива. ЖП линията Разделна-Кардам е строена преди повече от 100 години и е с дължина 111км. трасето е изключително дълго и максималната скорост по него е 60-80 км/ч, а средната скорост на влаковете не надвишава 40-50 км/ч. Продължителността на пътуването с влак между гр.Варна и гр.Добрич е 2 часа. Трасето не е електрифицирано, по него се движат дизелови мотриси които доста често аварират и като алтернатива на влаковете отново се явява автобусния транспорт.
Сходна е ситуацията и с ЖП линията Силистра-Самуил, тук отново имаме неелектрифицирана линия по която също влаковете се движат с максимална скорост 60-80 км/ч. Интересен факт е че, за да стигнете от гр.Силистра до гр.Добрич с влак са ви необходими почти 10 часа, в същото време за да стигнете от гр.Силистра до гр.Добрич с автомобил ви е необходимо само час, а ако искате да стигнете до гр.Тутракан, гр.Тервел или гр.Шабла с влак това е просто невъзможно.
Какво предлагаме ние? Ние предлагаме цялостен план за икономическо развитие на североизточна България чрез изграждането на нова ЖП инфраструктура която отговаря на всички европейски стандарти за скорост безопасност и сигурност. За реализирането на на този план, ще е необходимо изграждането на около 300 км нови ЖП линии и модернизацията на част от вече съществуващите, ЖП връзка с летище Варна и ново модерно търговско пристанище вблизост до град Шабла. Какви предимства би донесла на България тази нова инфраструктура.
- На първо място това е нов транспортен коридор между река Дунав и Черно море на север от вече съществуващият Варна-Русе.
- Електрификация на железният транспорт в североизточна България
- Ново черноморско пристанище Шабла
- Нови ЖП гари в гр.Тервел, гр.Тутракан и гр.Шабла, множество нови ЖП спирки в редица населени места, ЖП връзка с летище Варна
- Модернизация на съществуващата и изграждане на нова ЖП инфраструктура
- Нов по-пряк европейски коридор Дунав-Черно море
- Модернизация на ЖП гари Русе, Силистра и Добрич
- Модернизация на пристанище Силистра
- Достигане на скорост до 160 километра в час за пътническите и 120 километра в час за товарните влакове
- По-късо ЖП трасе между гр.Силистра, гр.Добрич и гр.Варна
- Ползване на европейско финансиране за реализирането на проекта
- Намаляване на вредните емисии и повишаване на сигурността на превоза на пътници, което е основен приоритет на Европейския съюз
Нека разделим този план на 4 етапа и да разгледаме всеки един от тях
Етап 1
Нова електрифицирана ЖП линия между гр.Варна и гр.Добрич минаваща по ново трасе, която е два пъти по-къса от вече съществуващата. Ключов момент в този етап е изграждането на ЖП връзка с летище Варна. Проектно това трасе е с приблизителна дължина около 40 км и максимална скорост за пътническите влакове 160 км/ч, а за товарните 120 км/ч. Това дава много преимущества на железопътния транспорт пред автомобилния. Пътническите влакове биха преодолявали разстоянието между градовете Варна и Добрич за приблизително 20-25 минути, такова трасе не би било сложно от инженерна гледна точка за построяване защото в Добруджа не съществуват естествени природни препятствия, като планини, езера и големи реки. Не на последно място ЖП транспорта би спасил много човешки животи, всяка година по автомобилния път Варна-Добрич загиват приблизително от 30 до 50 човека. ЖП транспортът ще направи автомобилния транспорт по-сигурен, а въдухът по-чист заради намалената натовареност на автомобилните пътища.
Етап 2
Нова електрифицирана ЖП линия Добрич-Тервел-Силистра с приблизителна дължина 60 километра. Параметрите на тази ЖП линия също, ще бъдат 160 км/ч за пътнически влакове и 120 км/ч за товарните влакове. Към днешна дата също е възможно да се стигне от гр.Добрич до гр.Силистра с влак, но пътуването отнема повече от 10 часа. Новото трасе предвижда изграждането на Нова ЖП гара в град Тервел. Община Тервел един от основните зърнопроизводители в Добруджа, чрез новата ЖП гара в гр.Тервел, зърнопроизводителите ще могат да изнасят продукцията си чрез ЖП транспорт. Това от своя страна, ще способства за намаляването на вредните емисии, повишаването на сигурността на автомобилните пътища и намаляването на амортизацията им. Всекидневно стотици граждани пътуват между гр.Силистра и гр.Варна с автомобилен транспорт, скоростните пътнически влакове биха намалили времето за пътуване между областните центрове. Не на последно място ЖП транспорта би допринесъл за развитието на туризма по Северното Черноморие, пътуването между гр.Силистра и гр.Варна, ще бъде с продължителност около 1:20 часа, от гр.Силистра до гр.Шабла 1:30 час.
Етап 3
Нова електрифицирана ЖП линия между гр.Шабла и гр.Генерал Тошево и модернизация на съществуващата между гр.Добрич и гр.Генерал Тошево. Етап 3 е най-сложният от четирите етапа заради изграждането на ново търговско пристанище на нос Шабла. Изграждането на ново пристанище неминуемо е труден и много скъп процес, но преимуществата на нос Шабла са много. Крайбрежната зона има достатъчно дълбочина, не съществува никаква пристанищна инфраструктура което ще способства за проектирането и изграждането на пристанище по всички съвременни стандарти и не на последно място, нос Шабла е най-източната точка на България, изграждането на пристанище там би увеличило изключителната икономическа зона на България в Черно море. Такова пристанище би могло да приема дори и най-големите товарни кораби.
Новата ЖП линия от гр. Генерал Тошево до гр. Шабла, ще свърже двете най-плодородни общини в Добруджа, това ще позволи на зърнопроизводителите от района да използват преимуществата на ЖП транспорта при реализирането на продукцията си. ЖП гара Шабла, ще има ключово значение за повишаването на туристическия потенциал на най-северните части на черноморското ни крайбрежие. Проектът предвижда и изграждане на жп гара Каварна вблизст до село Вранино, на около 10 км от град Каварна, която ще позволи на жителите и гостите на гр.Балчик и гр.Каварна също да имат удобна ЖП връзка. В перспектива курортите с.Кранево, к.к.Албена, гр.Балчик и гр.Каварна също ще могат да бъдат присъединени към тази нова ЖП линия което от своя страна, ще допринесе за тяхното икономическо развитие. Тази ЖП отсечка също се придвижва да бъде за скорост на пътническите влакове до 160 км/ч и 120 км/ч за товарните влакове. От инженерна гледна точка изграждането на подобно трасе, не би било трудно поради отсъствието на каквито и да е природни препятствия. Разстоянието от гр. Добрич до гр. Шабла ще се преодолява за приблизително 45-50 минути.
Етап 4
Нова електрифицирана ЖП линия Русе-Тутракан-Силистра с приблизителна дължина около 100 км. Реализацията на Етап 4 е последен етап от планът поради близостта и добрата автомобилна инфраструктура между гр.Русе и гр.Силистра. Новата жп връзка би скъсила разстоянието за пътуването от 5:30ч. до 40 минути. В етап 4 се предвижда модернизацията на пристанище Силистра и изграждането на нова ЖП гара в град Тутракан. При евентуално бъдещо изграждане на фериботна връзка между гр.Тутракан и Румънския град Олтеница транспортната свързаност между България и Румъния ще бъде много по-добра, а новата връзка на Дунав Мост 1 би позволило пътническите и товарните ЖП превози да се извършват по ново направление. Не на последно място този нов транспортен коридор ще подобри комуникацията в дунавския район на североизточна България . От инженерна гледна точка изграждането на това трасе също не би представлявало особена трудност поради липсата на големи природни препятствия.
Заключение
Реализирането на този план ще издърпа североизточна България като локомотив от икономическата изолация през която тя се намира в момента. ЖП транспорта е бърз, евтин, екологичен, сигурен, икономически оправдан и винаги е бил предпочитан от българските граждани. Съвременните транспортни коридори в голямата си част се движат в посока изток-запад, затова е необходимо да променим посоката на съществуващите транспортни коридори които са били проектирани, изградени и нужни през миналия век. Железният транспорт ще допринесе за развитието на много сфери от икономиката на североизточна България и не на последно място бързият и сигурен транспорт ще допринесе за демографското възстановяване на района.
Икономическо развитие може да има само там където има подходяща инфраструктура за това, там където няма инфраструктура, транспортните коридори просто заобикалят от Север или Юг. Финансирането на подобен проект може да се осъществи от европейските програми за транспорт и свързаност, през изминалия програмен период Европейският съюз отпусна на България един милиард лева за подобряване на железопътната инфраструктура на Южна България повече тук. През следващия програмен период може да се поиска финансиране и за северна България. През последните 30 години североизточна България винаги е била пренебрегвана откъм инфраструктурни инвестиции, време е тази тенденция да се промени.
