От няколко дни Добрич вече е в новинарския международен поток. Вместо да станем известни с нещо добро и позитивно обаче, светът вече ни познава като вандали, които оскверняват паметници. След като на 8 април стана ясно, че някой е изписал просташки надписи по паметника на Съветската армия в градския парк на Добрич, реакцията на руското посолство в София бе мълниеносна. Новината стигна и до водещите медии в Руската федерация, като по този начин градът ни придоби известност на няколко континента.

Посегателството срещу паметниците на руската и съветската армия в България не са нещо ново. След така наречените „демократични промени” през 1989 г. драскането по паметниците се превърна в нещо като нов вид спорт за част от българите с дясно мислене. От десетилетия насам привържениците на синята идея внасят искания до централната и местните власти за демонтиране на паметници и преименуване на улици. Борци срещу комунизма като Иво Инджев и Александър Йорданов /и двамата са агенти на Държавна сигурност/ обикалят страната от години и громят политическия строй, който ги е обучил и направил хора. Надписите, които видяхме на паметника на Съветската армия не са нещо ново за нашето общество. Поне веднъж в годината някъде в страната, с повод и без повод, се изписва Смърт на окупатора, Смърт на альошите, Смърт на комунизма. Спорадичните действия на сините активисти, уж изповядващи демократични възгледи, обаче по-скоро будят недоумение у хората и вече предизвикват откровено отвращение.

Мнозина си задават въпроса, защо след като СДС и техните политически разклонения управляваха държавата самостоятелно или в коалиция през годините, не премахнаха паметниците и не преименуваха улиците когато разполагаха с цялата власт, след като толкова много им пречат и не ги одобряват. Получава се така, че хора, които обиждат на шумкари, се превърнаха в нощни отряди за тайно вандалстване. От действията им е видно, че тези хора нямат необходимата смелост да се изправят с лицата си и да отговарят за действията си. Защото когато защитаваш дадена кауза и отстояваш възгледите и идеалите си, трябва да застанеш очи в очи с опонентите си и да действаш открито, а не да се промъкваш по нощите със спрей в ръка, оглеждайки се плахо за преминаваща патрулка. Добрата новина в цялата ситуация е, че реакцията на обществото в Добрич също не закъсня и грозните надписи бяха премахнати още на следващия ден. Заличиха ги хора от руската общност в Добрич. И за разлика от анонимниците, които вилняха със спрея вечерта, нашите съграждани действаха на светло и застанаха с лицата си пред добричлии.

От Възраждане – Добрич за пореден път призоваваме активистите на всички политически сили, да насочат усилията си към опазване на паметниците и историческото ни наследство. През годините ние многократно организирахме акции за почистване на редица паметници в Добрич и региона. Подобна е практиката и на структурите ни в цялата страна. Ние помним миналото и почитаме героите и ще продължим да пазим историческото минало без значение от политическата конюнктура в страната и репресиите, които управляващия режим упражнява срещу нас.

ЕС е поредния безсмислен и неефективен съюз, който се разпадна. Беше му достатъчен един вирус. Като фойерверки в новогодишна нощ изгърмяха, така силно проповядваните от съюза, либерализъм и отворени общества. Ясно се видя, че Западът е по-склонен да се самоубие с мигранти от третия свят, отколкото да помогне на друга европейска страна. Уважаеми псевдо борци за права и равенство, вашето лицемерие лъсна! Няма да казвам като какво.

Този вирус може би се явява като катарзис за Европа - пречистване на прогнилия либерализъм и възвръщане към корените на национална Европа. Обединена не поради икономически интерес, а благодарение на нациите, които я изграждат. За жалост ще загинат много хора, които не заслужават тази участ. Както е било и във войните! А може би това е новият вид война, която се води. Не виждаш и не знаеш своя враг. Не знаеш кой ти е приятел и кой противник.

И като стана дума за приятелства и врагове… САЩ затвориха своите граници. За пореден път доказаха, че те хуманитарна помощ не изпращат, а само военна. И то там, където имат интереси и искат да владеят. За сметка на това, Русия, която беше обявена за дявола, дошъл на Земята, изпрати помощ на Италия. Държавата, която търпи санкции и е хулена от всички, показа как трябва да се действа в трудни времена. И следващия път, когато европейските лидери тръгнат да се държат за ръчичка като безпомощни деца, нека си спомнят за това, което направиха руснаците. Те са пример за единство и взаимопомощ. Същото важи и за Китай. Всички чакаха да видят какъв ще бъде резултата от коронавируса, без да им предложат помощ. Затворихме се като костенурки в черупките си. Е, те и сами се справиха, може би защото и на тях им бяха наложени санкции. И вместо да се изолират и да си гледат спокойствието, изпратиха в Бергамо екипи, които да помагат. Кубинците също. За тези, които не знаят, Куба е остров. Най-лесно е да се затворят и вирусът никога няма да стигне до тях. Но не, те също са човеци и отидоха в Италия да помагат.

Стигаме и до България… Ако или когато тук дойде ужасът, кой ще ни помогне на нас и кой ще иска помощ? Ще изпратим Росен Плевнелиев или Иво Инджев в Москва да се моли на Русия? Или Александър Йорданов в Китай? Крайно време е да излезем от миналото и да го оставим в историята. Да спрем да гоним и да бъдем призраци. Да погледнем какъв е българският интерес, а не да се делим на фоби, фили, леви или десни. В днешния свят политическите идеологии са крайно размити. Нека да търсим и подкрепяме тези, които са хора и България има интерес от поддържането на връзки с тях. Защото ясно се видя, че демокрацията и либерализмът няма да ни спасят.