Паметникът на хан Аспарух е едно от знаковите места на Добрич.
Място, където отдаваме почит на предците си и би трябвало да се вдъхновяваме от делата и заветите им.
 
Вместо символи на родовата ни памет, паметниците в Добрич са превърнати в отражение на  времената, в които живеем –  надраскани, опетнени, поругани и без капка достойнство.
 
Парадоксалното е, че това не пречи на властимащите да провеждат официалните си чествания под драсканиците, често пъти неподходящи за лица под 18 г. 
 
Вчера екип на Възраждане-Добрич, с подкрепата на доброволци, направи опит за почистване паметника на хан Аспарух. Състоянието му е плачевно.
Драсканиците със спрей успяхме да почистим, но целият паметник е надраскан и с перманентен маркер. Него не успяхме да разградим, макар и да опитахме с два различни антиспрей материала.
 
Докато чистихме, дойдоха семейство туристи от чужбина, които пожелаха да се снимат в основата на паметника. Единият родител пожела да снима детето си, но от ляво имаше драсканици, които го отказаха, реши да го снима от дясната страна на хан Аспарух..., но там имаше още по отблъскващи „рисунки”... и човекът просто се отказа.
Туристите дойдоха и се снимаха с нас и с четки в ръце.
Поздравиха ни и си тръгнаха със спомен от разрухата, която видяха  в Добрич.
 
Лошото е, че някои от драсканиците са изписани с красив, интелигентен почерк, т.е. не драскат стандартните лумпени,  вече драскат и тези, които пишат красиво...
Това показва тоталната деградация в обществото ни и пълната липса на ценности в поколенията на безкрайния преход.
 
Ние от Възраждане чистим този паметник вече трети път.
Всеки път го заварваме все по-отблъскващ, със все по-неприятни надписи и „рисунки”.
За почти две години, в които почистваме паметниците на хан Аспарух и деспот Добротица, Община Добрич не направи и малка постъпка да свърши нещо. Стигна се до там, че дори и лампите на знамето, в основата на хан Аспарух, бяха ремонтирани от доброволци.
Бюрократите не се интересуват от паметници.
 
Община Добрич доказа, че може само да руши!
Управлението на Общината е вредно.
 
Добруджанците сме известни със своята упоритост.
Стискаме зъби и пред трудностите ставаме още по-мобилизирани.
 
Следващият обект, който ще възродим се нарича Община Добрич.
 
Време ни е за Възрожденски Добрич!

Пророчески се оказаха думите на Барни Ръбала на правосъдието..
Бял хакер разджурка ЕГН-та с данъците и стана мазало...
Сега може да се окаже, че някои изведнъж не дължат данъци. Няма да ви карам да налучквате точно кои..ама няма да сте вие, гарантирам!
Помните ли няколкото срива на Търговския регистър и как усложливо изчезна бая информация за родни политици, с регистрирани фирми и собствености.
Сега мутроминистъра с четвъртитата кратуна, експертно заяви, че щом писмото на белия хакер е пуснато от руска поща, значи Русия седи зад атаката от преди 20 дни.
Как да не станем прави и да не му ръкопляскаме ми кажете?
Всеки истински престъпник, след като извърши престъпление по традиция пуска писмо до службите от личния си адрес, с лични отпечатъци и уличаващи данни. Сигурно се прави, щото нашите служби спят от 20 дни, та затова...
Шерлок Холмс остава в историята.Вече си имаме Младенчо Гаменчо. Първият хибриден министър на МВР, който има вградена каска в главата вместо мозък.

Владимир Павлов

Партийната номенклатура на ГЕРБ в Добрич работи много. Толкова е заета, че дори не може да си вдигне главата от бумащината и да забележи, че пред отворената врата на офиса е паднал човек. 
Проснат е на земята, безжизнен, неподвижен. Точно както българския народ след 10-годишното управление на ГЕРБ и присъдружните й „патриоти“ и реформатори. 
Погледите на народните ръководители са вперени в екраните и документите. Партийната работа не търпи отлагане, няма време за излишни занимания, още по-малко за някакъв си безжизнено паднал човек /за който дори не е сигурно дали той е гласувал за ГЕРБ/. 
На вратата на партийния офис застава добричлия:
-Добър ден. Извинявайте на безпокойствието, казва той, отстъпвайки крачка настрани, за да може служителката, която е затрупана от работа да видят падналия пред офиса човек. – Ако не от благоприличие, поне по закон трябва да сигнализирате медицинските служби.
-Ааа, ние сега работим, заявява партийна функционерка, за която явно живота на един изпаднал в немилост човек не е от значение. Вдига телефона на ухото и се оттегля в съседното помещение, където явно група жени продължава да работи по партийните дела. 
И тук питаме: А за кого работите – за хората или за себе си? 10 години управлявате, а дори трябва да дойде гражданин да ви направи забележка и чак тогава да реагирате и да извикате линейка. 
Трябва ли да мине гражданин и да ви направи забележка, за да извикате бърза помощ? За кого работите и защо изобщо управлявате тази държава след като дори падналия пред лъскавия ви офис човек не може да предизвика съчувствие? 
Най-малкото, което бе редно да направят „управленците“ е да се обадят на телефон 112. Човека може и да е пиян и да умира от алкохолно натравяне. Може и да е припаднал, да има здравословни проблеми. 
Логиката сочи, че властта, която постоянно ни уверява, че мисли и се грижи за нас, поне би трябвало да извика лекар. 
Партията-държава за пореден път показа истинското си лице, а „отворените врати“ на партийния офис, явно не са отворени за всеки…
 
 
 

 

  Преди пет години на днешния ден в Добрич бе обявено бедствено положение. Причината – продължилия цяла вечер дъжд, който отводнителната система на града не успя да поеме и изведе. Пострадаха стотици домакинства и хиляди наши съграждани. Придошлите води отнеха живота на 62-годишния Сюлейман Ифраим. Седмици и месеци след трагедията наши съграждани нощуваха в кризисния център, при роднини и в автомобилите си. Пет години по-късно, някои от тях изградиха отново домовете си, а други напуснаха страната.

  Благодарността и признателността към пожарникарите и военните, които помагаха на пострадалите ще са вечни! Има ли обаче благодарност към общинските и държавни власти и най-вече – научиха ли те уроците от сполетялото ни преди пет години бедствие? Кратка разходка около дерето на река Добричка показва, че има още доста да се учи. То отново не е почистено така, както изискват мерките за безопасност, за да може да изведе безпрепятствено водите при евентуален нов порой. Със сигурност живеещите в пострадалите преди години райони изпадат в ужас при всеки по-силен дъжд, защото знаят, че ако бедствието се повтори, държавата няма да реагира адекватно, а отпусканите след това средства за възстановяване на щетите ще бъдат с пъти по-малко от необходимите.

 

  Наводненията в други градове през тази година показаха ясно, че общинските и държавни власти в страната не са научили уроците от преди пет годни, когато освен Добрич, пострада и Варна. Само преди няколко седмици видяхме, че при първия малко по-силен дъжд, ремонтиран за умопомрачителна сума булевард във Варна остана под вода. Същото се случи и в Пловдив. И когато бедствието нанесе щети, първите мъже в държавата се оправдават с метеорологичните условия и сърдито размахват пръст към пострадалите, като ги обвиняват заради това, че не са си направили застраховки. Да, застраховането е желателно и препоръчително, но много по-важно от него е да поддържаме в добро състояние отводнителната инфраструктура, а когато строим нови обекти, те да бъдат изградени така, че да отговарят на изискванията. Дали обаче това ще се случи докато държавата се управлява от хора, за които корупцията е обичайна практика е доста съмнително

Страница 1 от 5

Търсачка

© 2019 Движение „Възраждане“ - Добрич. Всички права запазени.