ОбразУвателна мъка за учители, родители и ученици

                                                                            

 

Тази година пишем и говорим за различни проблеми в Образованието. Много от тях ги знаем от години, от поколения, други – като дистанционното обучение- са нова точка в системното нежелание на нашите управници да погледнат истината в очите, че правят все по-голяма каша в главите на децата. Знанията, които получават са непостоянни, разпокъсани, лъжливи и скучно написани в учебниците. ОбразУвателна мъка за учители, родители и ученици.
 
Няма да повдигнем въпроса за дистанционното обучение, защото стана ясно, че нищо не е ясно и само малък процент от децата са научени на нещо с геройските усилия на шепа учители и родители.
Искаме да споделим недоволството си от един традиционен феномен, повтарящ се всяка година в различни училища, а именно – озвучаването в последния момент по кои учебници ще се учи. Всеки родител би искал да се подготви за предстоящата учебна година достатъчно от рано. Това тетрадки, това помагала, учебници. Естествено бихме искали да спазим изискванията на всеки учител, директор на училище и МОН. Но бихме искали да знаем тези изисквания навреме, а не на 15 септември или първия учебен час по съответния предмет.
 
Ей тогава започва приключението за всички по веригата. Хаос, бързане, забравени или недоставени помагала, родители пред книжарници на опашки до 12 ч през нощта, за да вземат напълнена раница с прясно обвити тетрадки и учебници. Тоест всички семейства обединени от една трагедия – да се организират в последния момент и да осигурят поне с материали една по-успешна учебна година.
 
Допълнителен грозен мотив в тази подготвителна дандания, внася факта, че заради карантината и влошеното икономическо състояние на държавата ни, много семейства останаха без работа или с наполовина намалени финанси. Родителите се опитват да облекчат поне малко финансовата тежест за закупуването на помагала и учебници като издирват запазени от ученици от предходни класове. Да, използвани са, но е по-евтинко. И идва голямата изненада от първия учебен ден/час – оказва се, че не всички учебници са подходящи тази година – например Географията – нещо се е променило от предната година, може би открит нов континент и това струва допълнително между 17-20 лв. Тази изненада може да бъде за всеки друг предмет, миналата година учебника по История е бил от две части, а тази е обединен в една голяма тежка тухла. Защо да не платим допълнително едни 20 лв още, да си направим колекция от учебници, да станем съучастници в отрязването на още няколко дървета, да обогатим още повече стотината знайни и незнайни издателства. Така докато се усетим едни 200-300 лв поне, ни казват довиждане и повярвайте това е голям удар за семейният бюджет на внушителен брой семейства.
 
Уважаеми Учители и Директори, ние Родителите знаем колко Ви е сложно, знаем и за странните заповеди от МОН, РЗИ, знаем за Вашия синдикат, знаем за неволите Ви. И Ви молим да бъдете съпричастни и към нас, /тези, които си плащаме данъците и учебниците, тези, които все още на инат живеем в България и искаме Български учител да учи децата ни/.
Отнесете се с повече разбиране към нашето време, усилия, средства. Не забравяйте, че много останаха без работа и че трябва освен да купуват учебници по два пъти, трябва да хранят и се грижат за децата. Моля давайте информация по рано.
Добрич се прочу, но този път с простащината си

 

 От няколко дни Добрич вече е в новинарския международен поток. Вместо да станем известни с нещо добро и позитивно обаче, светът вече ни познава като вандали, които оскверняват паметници. След като на 8 април стана ясно, че някой е изписал просташки надписи по паметника на Съветската армия в градския парк на Добрич, реакцията на руското посолство в София бе мълниеносна. Новината стигна и до водещите медии в Руската федерация, като по този начин градът ни придоби известност на няколко континента.

Посегателството срещу паметниците на руската и съветската армия в България не са нещо ново. След така наречените „демократични промени” през 1989 г. драскането по паметниците се превърна в нещо като нов вид спорт за част от българите с дясно мислене. От десетилетия насам привържениците на синята идея внасят искания до централната и местните власти за демонтиране на паметници и преименуване на улици. Борци срещу комунизма като Иво Инджев и Александър Йорданов /и двамата са агенти на Държавна сигурност/ обикалят страната от години и громят политическия строй, който ги е обучил и направил хора. Надписите, които видяхме на паметника на Съветската армия не са нещо ново за нашето общество. Поне веднъж в годината някъде в страната, с повод и без повод, се изписва Смърт на окупатора, Смърт на альошите, Смърт на комунизма. Спорадичните действия на сините активисти, уж изповядващи демократични възгледи, обаче по-скоро будят недоумение у хората и вече предизвикват откровено отвращение.

Мнозина си задават въпроса, защо след като СДС и техните политически разклонения управляваха държавата самостоятелно или в коалиция през годините, не премахнаха паметниците и не преименуваха улиците когато разполагаха с цялата власт, след като толкова много им пречат и не ги одобряват. Получава се така, че хора, които обиждат на шумкари, се превърнаха в нощни отряди за тайно вандалстване. От действията им е видно, че тези хора нямат необходимата смелост да се изправят с лицата си и да отговарят за действията си. Защото когато защитаваш дадена кауза и отстояваш възгледите и идеалите си, трябва да застанеш очи в очи с опонентите си и да действаш открито, а не да се промъкваш по нощите със спрей в ръка, оглеждайки се плахо за преминаваща патрулка. Добрата новина в цялата ситуация е, че реакцията на обществото в Добрич също не закъсня и грозните надписи бяха премахнати още на следващия ден. Заличиха ги хора от руската общност в Добрич. И за разлика от анонимниците, които вилняха със спрея вечерта, нашите съграждани действаха на светло и застанаха с лицата си пред добричлии.

От Възраждане – Добрич за пореден път призоваваме активистите на всички политически сили, да насочат усилията си към опазване на паметниците и историческото ни наследство. През годините ние многократно организирахме акции за почистване на редица паметници в Добрич и региона. Подобна е практиката и на структурите ни в цялата страна. Ние помним миналото и почитаме героите и ще продължим да пазим историческото минало без значение от политическата конюнктура в страната и репресиите, които управляващия режим упражнява срещу нас.

ЕС е поредният безсмислен и неефективен съюз, който се разпадна.

                                  

 

ЕС е поредния безсмислен и неефективен съюз, който се разпадна. Беше му достатъчен един вирус. Като фойерверки в новогодишна нощ изгърмяха, така силно проповядваните от съюза, либерализъм и отворени общества. Ясно се видя, че Западът е по-склонен да се самоубие с мигранти от третия свят, отколкото да помогне на друга европейска страна. Уважаеми псевдо борци за права и равенство, вашето лицемерие лъсна! Няма да казвам като какво.

Този вирус може би се явява като катарзис за Европа - пречистване на прогнилия либерализъм и възвръщане към корените на национална Европа. Обединена не поради икономически интерес, а благодарение на нациите, които я изграждат. За жалост ще загинат много хора, които не заслужават тази участ. Както е било и във войните! А може би това е новият вид война, която се води. Не виждаш и не знаеш своя враг. Не знаеш кой ти е приятел и кой противник.

И като стана дума за приятелства и врагове… САЩ затвориха своите граници. За пореден път доказаха, че те хуманитарна помощ не изпращат, а само военна. И то там, където имат интереси и искат да владеят. За сметка на това, Русия, която беше обявена за дявола, дошъл на Земята, изпрати помощ на Италия. Държавата, която търпи санкции и е хулена от всички, показа как трябва да се действа в трудни времена. И следващия път, когато европейските лидери тръгнат да се държат за ръчичка като безпомощни деца, нека си спомнят за това, което направиха руснаците. Те са пример за единство и взаимопомощ. Същото важи и за Китай. Всички чакаха да видят какъв ще бъде резултата от коронавируса, без да им предложат помощ. Затворихме се като костенурки в черупките си. Е, те и сами се справиха, може би защото и на тях им бяха наложени санкции. И вместо да се изолират и да си гледат спокойствието, изпратиха в Бергамо екипи, които да помагат. Кубинците също. За тези, които не знаят, Куба е остров. Най-лесно е да се затворят и вирусът никога няма да стигне до тях. Но не, те също са човеци и отидоха в Италия да помагат.

Стигаме и до България… Ако или когато тук дойде ужасът, кой ще ни помогне на нас и кой ще иска помощ? Ще изпратим Росен Плевнелиев или Иво Инджев в Москва да се моли на Русия? Или Александър Йорданов в Китай? Крайно време е да излезем от миналото и да го оставим в историята. Да спрем да гоним и да бъдем призраци. Да погледнем какъв е българският интерес, а не да се делим на фоби, фили, леви или десни. В днешния свят политическите идеологии са крайно размити. Нека да търсим и подкрепяме тези, които са хора и България има интерес от поддържането на връзки с тях. Защото ясно се видя, че демокрацията и либерализмът няма да ни спасят.

 

Страница 1 от 4

© 2021 Движение „Възраждане“ - Добрич. Всички права запазени.