Има времена, които сме длъжни да помним, и дела, които никога да не забравяме. Дела, извършени в името на свободата, идеала и добруването на народите. Да помним героите дали живота си в борбата за свобода и положили основите на възродената българска държава, е част от нашата идентичност и национално самосъзнание. Тази памет събужда гордост и вяра в силата на българския дух, проявявал се през вековете.

  Днес се навършват 151 години от безсмъртието на един идеал и саможертва, отвъд границите на времето, дали на нас българите ново начало и нов път, по който да вървим. Много е писано и говорено за Апостола на българската свобода, но няма достатъчно думи, за да опишат мащаба и значимостта на неговото дело, далеч надхвърлящи националните рамки.

  Днес това, което ни е завещал Апостолът, тежи със страшна сила върху раменете ни, като укор, с онези огромни въпросителни ще го има или не българския народ. Красноречиви са думите на Дякона “Ще имаме едно знаме, на което ще пише “Свята и чиста република”, но след 151 години нашата република не е нито чиста, нито свята. Беззаконието и корупцията са на всички нива в държавата ни, безправието, липсата на морал, чест, дълг, достойнство, загубата на традиции и ценности, са довели българския народ до едно нерадостно и апатично положение, създаващо у него чувството за безнадеждност, че не може и е неспособен сам да определя бъдещето си. Положение, с което Апостолът се е борил и се е пожертвал в името на отечеството, да събуди българите и тяхната вяра в собствените им сили.

  Борбата за човешки права и свободи, за равенство и законност, за чисто демократично управление, е заложена в завета на Левски и ние, които искаме да живеем свободно и честно, сме длъжни да я водим докрай, защото както ни е казал Апостолът “Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”

  151 години безсмъртие, идеал поругаван и унищожаван от днешната престъпна група безродници, овладяла държавата ни. Хора без чест и морал, изтъкани от лъжи, постоянно предаващи интересите на народа си.

  В това смутно време ние се прекланяме пред великото дело на Апостола. Неговото наследство ни учи и ни дава вярата, че само обединени в ценностите и добродетелите си можем да изградим чистата и свята република. Защото днес нашата родина отново е завладяна, а българите са принудени да слугуват на чужди господари, без право на глас и свои решения.

  В тази нова борба за независимост и достоен живот “Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.”

Да живее България!