Партийната номенклатура на ГЕРБ в Добрич работи много. Толкова е заета, че дори не може да си вдигне главата от бумащината и да забележи, че пред отворената врата на офиса е паднал човек.
Проснат е на земята, безжизнен, неподвижен. Точно както българския народ след 10-годишното управление на ГЕРБ и присъдружните й „патриоти“ и реформатори.
Погледите на народните ръководители са вперени в екраните и документите. Партийната работа не търпи отлагане, няма време за излишни занимания, още по-малко за някакъв си безжизнено паднал човек /за който дори не е сигурно дали той е гласувал за ГЕРБ/.
На вратата на партийния офис застава добричлия:
-Добър ден. Извинявайте на безпокойствието, казва той, отстъпвайки крачка настрани, за да може служителката, която е затрупана от работа да видят падналия пред офиса човек. – Ако не от благоприличие, поне по закон трябва да сигнализирате медицинските служби.
-Ааа, ние сега работим, заявява партийна функционерка, за която явно живота на един изпаднал в немилост човек не е от значение. Вдига телефона на ухото и се оттегля в съседното помещение, където явно група жени продължава да работи по партийните дела.
И тук питаме: А за кого работите – за хората или за себе си? 10 години управлявате, а дори трябва да дойде гражданин да ви направи забележка и чак тогава да реагирате и да извикате линейка.
Трябва ли да мине гражданин и да ви направи забележка, за да извикате бърза помощ? За кого работите и защо изобщо управлявате тази държава след като дори падналия пред лъскавия ви офис човек не може да предизвика съчувствие?
Най-малкото, което бе редно да направят „управленците“ е да се обадят на телефон 112. Човека може и да е пиян и да умира от алкохолно натравяне. Може и да е припаднал, да има здравословни проблеми.
Логиката сочи, че властта, която постоянно ни уверява, че мисли и се грижи за нас, поне би трябвало да извика лекар.
Партията-държава за пореден път показа истинското си лице, а „отворените врати“ на партийния офис, явно не са отворени за всеки…