Долнодунавският отряд на ген. Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас. Отрядът на Цимерман наброява 23 хиляди души. Настъплението започва на 17 януари 1878 г. Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват към тогавашния Хаджиоглу Пазарджик. Цимерман решава да прекъсне телеграфните връзки с Варна и Шумен и да подложи града на обсада. На 26 януари сутринта към варненския път е изпратена обходна колона начело с генералите Манзей и Жуков. Към 10 часа преди обед турците решават да възстановят позициите, излизат от укрепленията на града, насочват се в обратната посока и нападат десния фланг на руските войски. Сражението се води на мястото на днешните села Паскалево и Царевец. Тръгналият за Варна генерал Манзей чува канонадата на започналия вече бой, руската колоната се връща обратно и при с. Победа атакува неприятелските позиции. След 7-часова битка турците отстъпват и се връщат в укрепленията на Хаджиоглу Пазарджик. През нощта, за да заблудят своя противник, турско-египетските войски наклаждат множество огньове, подпалват двете български църкви, изоставят тежко ранените си бойци заедно с всичките си боеприпаси и напускат града.
Войската на генерал Аполон Цимерман влиза в Добрич на 27 януари 1878-ма година. "Цялото българско население на града с радост посрещна руската войска, избавила ги от трудните фортификационни работи по укрепването. ... с ръцете на българите турците така укрепват града, че ако не беше се предал доброволно, вероятно за нас той би станал друг Плевен", пише в дневника на 16-ти Донски казашки полк.
Това е историята на освобождението но град Добрич. Събитията разиграли се преди 141 години, в крайна сметка донасят на добруджанци, така жадуваната свобода. Има обаче едно място, което като по правило остава забравено. Един паметник, който се извисява над равните пъстроцветни поля, но съвсем до скоро изглеждаше като загубен във времето!
Братската могила край село Паскалево, беше заприличала повече на гориста местност, отколкото на паметник. През последните 29 години, мястото беше забравено до такава степен, че местните хора наричаха могилата просто "паметникът"! Бяха отдавна забравили, какъв е този паметник. През 2016 година, ние от Възраждане се организирахме и решихме да дадем нов живот на този красив мраморен монумент.
Отделихме 5 неделни дни от свободното си време и в неравна битка с бодливи храсти, клони и дървета, успяхме да почистим гъстата растителност. Малко след това организирахме заупокойна панихида с която почетохме паметта на 53 руски воини, загинали в Освободителната война.
Но нашата работа не свърши до тук! През следващите две години, ние от Възраждане Добрич, поддържахме могилата с доброволен труд и жертвайки от свободното си време. Съвсем наскоро мраморният монумент, който се извисяваше гордо над нивята, изчезна! Появиха се работници, които ремонтираха основите на монумента и освежиха направеното от нас през 2016 година. С учудване научихме, че руското консулство във Варна е отпуснало финансиране за мащабен ремонт на паметникът. Малко преди новата 2019 година, чисто ново мраморно копие на старият монумент, беше върнато на мястото си.
141 години по-късно, загубените във времето паднали за свободата на България руски войни и офицери не са забравени! Тяхната могила е възродена и красивият бял паметник, кацнал на нейният връх, отново се вижда от много далеч.
.